- лабсӯхта
- [لب سوخته]сифати феълии замони ҳозира аз лаб сӯхтан1. он ки чизи гарме нӯшида ё хӯрда, лабонаш сӯхтааст2. маҷ. он ки аз коре таҷрибаи талхе дорад
Толковый словарь таджикского языка (в 2 томах). — Душанбе, НИИ языка и литературы им. Рудаки. Под редакцией Сайфиддина Назарзода. 2008.